Реч

Пътят към растеж: Три приоритета за действие

9 април 2023

1. Въведение

Добро утро, посланик Холидей, и Ви благодаря за топлото посрещане. Благодаря и на Politico за съвместната организация на днешното събитие в духа на това, което нашите две институции подкрепят — обединение на хората и насърчаване на по-доброто разбиране на глобалните предизвикателства, пред които сме изправени.

Това, че съм тук, в Меридиан Хаус — красива „къща на хълм“ — ми напомня за думите на Нелсън Мандела, който казва: „ Открих тайната, че след като изкачиш висок хълм, има още много хълмове за изкачване. “

Това е накратко историята на последните три години — последователно изкачване на един „висок хълм“ след друг, за да открием, че пред нас има още много хълмове. Първо Ковид, след това войната на Русия в Украйна, а накрая и инфлацията, довела до криза с разходите за живот, която засегна всички.

Вече сме се доказали като издръжливи „катерачи”. Но пътят напред — и особено пътят обратно към стабилен растеж — е труден и мъглив, а въжетата, които ни държат заедно, са по-слаби, отколкото бяха само преди няколко години.

Днес искам да говоря за това как можем да се справим с това трудно изкачване, като се съсредоточим върху основния въпрос за растежа: как можем да осигурим стабилно възстановяване в краткосрочен план и да положим основите на по-силен, по-устойчив и по-приобщаващ растеж.

2. Глобални перспективи: Неуловимото възстановяване

Нека първо разгледаме икономическия пейзаж. След силното възстановяване през 2021 г. дойде тежкото сътресение от войната на Русия в Украйна и нейните широкообхватни последици. Именно това беше причината през 2022 г. растежът на световната икономика да спадне почти наполовина — от 6,1 процента на 3,4 процента.

Забавянето продължи и през тази година. Въпреки изненадващо устойчивите пазари на труда и потребителски разходи в най-развитите икономики, както и подема в резултат на повторното отваряне на Китай, очаквамепрез 2023 г. световната икономика да нарасне с по-малко от 3 процента.

Както ще видите в нашата Прогноза за световната икономика през следващата седмица, растежът остава слаб в сравнение с предишните периоди - както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Съществуват и големи различия между отделните групи държави.

Известна динамика генерират нововъзникващите икономики, а на този фон Азия е особено светъл лъч. Очаква се през 2023 г. Индия и Китай да генерират половината от световния растеж.

Други страни, обаче, са изправени пред по-стръмно изкачване. Икономическата дейност се забавя както в Съединените щати, така и еврозоната, където по-високите лихвени проценти оказват влияние върху търсенето. Прогнозите са, че през тази година около 90 процента от развитите икономики ще отчетат спад в темпа си на растеж.

За страните с ниски доходи по-високите разходи по заемите идват в момент на отслабване на търсенето на техния износ. И виждаме, че растежът на доходите на глава от населението в тези страни остава по-нисък от този на икономиките с възникващи пазари. Това е тежък удар за страните с ниски доходи, който още повече затруднява догонването на останалите икономики.

Бедността и гладът могат да се увеличат още повече — опасна тенденция, чието начало бе поставено от кризата вследствие на Ковид.

Силните и съгласувани действия в областта на паричната и фискалната политика през последните години предотвратиха много по-лоши резултати. Но на фона на нарастващо геополитическо напрежение и все още високата инфлация, стабилното възстановяване остава трудно постижимо. Това вреди на перспективите на всички, особено на най-уязвимите хора и държави.

3. Три приоритета за действие

Какво е необходимо, за да се подобрят перспективите за растеж в краткосрочен и средносрочен план? Виждам три големи хълма, които трябва да изкачим.

Първият „хълм“ е борбата с инфлацията и запазването на финансовата стабилност.

Не може да има стабилен растеж без стабилност на цените и без финансова стабилност. Днес и двете трябва да бъдат във фокуса на вниманието на политиците.

Дори след като централните банки повишиха лихвените проценти с най-бързия и синхронизиран темп от десетилетия насам, базисната инфлация остава упорито висока — отчасти поради свитите пазари на труда в много страни.

Същевременно, неотдавнашният натиск върху банковите сектори в САЩ и Швейцария допълнително усложни борбата с инфлацията, като ни напомни колко е трудно да се премине бързо от продължителен период на ниски лихвени проценти и достатъчна ликвидност към много по-високи лихвени проценти и по-оскъдна ликвидност.

Събитията разкриха както пропуски в управлението на риска в конкретни банки, така и пропуски в надзора. Но същевременно показаха, че банковият сектор е изминал дълъг път от световната финансова криза през 2008 г. до днес.

Днес банките като цяло са по-силни и по-устойчиви, а политиците не се поколебаха да предприемат забележително бързи и всеобхватни действия през последните седмици. Въпреки това остават опасенията относно уязвимостите, които може да са скрити не само в банките, но и в небанковите институции — сега не е време за самодоволство.

И така, какво означава това за паричната политика? При ограничен финансов натиск очакваме централните банки да продължат да се борят с инфлацията — да поддържат строга позиция, за да предотвратят разколебаване на инфлационните очаквания.

Същевременно централните банки трябва да се справят с рисковете за финансовата стабилност при появата им чрез подходящо осигуряване на ликвидност. От ключова важност е да се наблюдават внимателно рисковете в банковия сектор и небанковите финансови институции, както и в сектора на търговските недвижими имоти.

С други думи, централните банки трябва да продължат да използват лихвените проценти за борба с инфлацията, като същевременно използват финансовите политики за осигуряване на финансова стабилност. Това е правилният курс на действие при ограничен финансов натиск. Ако това се промени, политиците ще бъдат изправени пред още по-сложна задача, с труден компромис между целите за овладяване на инфлацията и поддържане на финансова стабилност и използване на съответните инструменти за тяхното постигане. Ето защо те трябва да бъдат по-бдителни и по-гъвкави от всякога.

Във фискален план по-нататъшните усилия за намаляване на бюджетния дефицит са от решаващо значение за подпомагане на борбата с инфлацията и за създаване на фискално пространство за справяне с бъдещи кризи. Но тези усилия трябва да бъдат съчетани с подкрепа за най-уязвимите групи, особено тези, които все още се борят с кризата на жизнените разходи.

Така че това е трудна задача : да се справим с инфлацията, да защитим финансовата стабилност и да запазим социалното сближаване. Да се справим правилно означава да извлечем ползи от оставането на големите, развити икономики на тесния път към меко приземяване и да предпазим по-уязвимите нововъзникващи и развиващи се икономики от вредни странични ефекти.

Нека премина към втория „хълм“: подобряване на средносрочните перспективи за растеж.

Предвиждаме през следващите пет години глобалният растеж да остане около 3 процента — най-ниската ни средносрочна прогноза за растеж от 1990 г. насам и доста под средните 3,8 процента през последните две десетилетия. Това допълнително затруднява намаляването на бедността, заздравяването на икономическите белези от кризата с Ковид и осигуряването на нови и по-добри възможности за всички.

Изкачването на този „хълм” изисква съществени промени.

Едната от тях е да се повиши производителността и потенциалът за растеж чрез структурни реформи и чрез ускоряване на цифровата революция, подобряване на бизнес средата, подобряване на уменията на човешкия капитал и насърчаване на приобщаването. Само преодоляването на разликата в участието на жените в работната сила може да увеличи икономическото производство средно с 35 процента в страните с високо равенство между мъжете и жените .

Нуждаем се и от „зелена промяна“, за да защитим планетата си и да създадем нови икономически възможности. Общата ни цел за изпълнение на Парижкото споразумение и повишаване на устойчивостта ще изисква пренасочване на трилиони долари към зелени проекти. Само за възобновяема енергия са необходими около 1 трилион долара годишно. Това ще донесе дивиденти по отношение на растежа и работните места.

Разбира се, необходима е и съществена промяна в международното сътрудничество, за да се намали въздействието на икономическата фрагментация и геополитическото напрежение, особено във връзка с войната на Русия в Украйна. Това бедствие не само убива невинни хора. То задълбочава кризата с разходите за живот, увеличава глада по света и рискува да заличи дивидента от мира, на който се радвахме през последните три десетилетия, увеличавайки търканията в сферата на търговията и финансите.

Наше изследване показва, че дългосрочната цена на фрагментацията в сферата на търговията може да достигне до 7 процента от световния БВП — приблизително толкова, колкото е общата годишна продукция на Германия и Япония. Ако към това се добави и технологичното отделяне, загубите за някои страни могат да достигнат до 12 процента от БВП. А фрагментацията на капиталовите потоци , включително преките чуждестранни инвестиции , би била друг удар върху перспективите за глобален растеж. Комбинираните загуби от всички канали може да са трудни за количествено определяне, но очевидно водят икономиката в грешна посока.

Не е нужно да е така. Страните могат да защитят своята икономическа и национална сигурност, като продължат да търгуват и да бъдат прагматични по отношение на укрепването на веригите за доставки. Изследванията на МВФ показват, че диверсификацията на веригите за доставки може да намали наполовина потенциалните икономически загуби от смущенията в доставките.

Тези съществени промени ще бъдат от решаващо значение за възстановяване на жизнеността на световната икономика и създаване на по-добри възможности за всички. Но много от най-уязвимите държави няма да успеят да се справят сами.

Така стигаме до третия основен „хълм“, който трябва да изкачим , за да се постигнем солидарност и да намалим различията в световен мащаб.

Опирайки се на силата на всички наши държави членки, МВФ осигури почти300 млрд. долара ново финансиране за 96 държави от началото на пандемията от Ковид. Историческото разпределение на специалните права на тираж (СПТ) в размер на 650 млрд. долара помогна за увеличаването на резервите на нашите държави членки.

А предпазните ни гъвкави кредитни линии предлагат допълнителен буфер на страните с икономики, положени на силни икономически основи — неотдавна предоставихме такава кредитна линия на Мароко.

Чрез иновации в набора от инструменти, с който разполагаме, включително Прозореца за справяне със сътресенията в доставките на храни и Доверителния фонд за устойчивост и стабилност, ние помагаме на нашите членове да посрещнат новите предизвикателства.

Също така увеличихме подкрепата за уязвимите страни със средни доходи, включително чрез временно увеличаване на сумата, която членовете могат да заемат от МВФ. Осигурихме и ново финансиране за страни като Шри Ланка и Украйна.

Именно с тази цел е създаден Фондът — да бъде източник на стабилност в неспокойни времена.

За най-слабите членове на нашето глобално семейство, обаче, е необходима допълнителна подкрепа от по-богатите страни.

Бих искала да отправя двойна молба от тяхно име : помогнете им да се справят с бремето на дълга, което стана още по-тежко вследствие на сътресенията от последните години. На второ място, помогнете на МВФ да продължи да ги подкрепя през следващите години.

Започнете с дълга. Около 15 процента от държавите с ниски доходи вече са в затруднено положение, а други 45 процента са силно уязвими по отношение на дълга. Около една четвърт от нововъзникващите икономики са изложени на висок риск и са изправени пред „подобни на фалит“ спредове по заемите.

Това поражда опасения относно потенциална вълна от искания за преструктуриране на дълговете и начините за справяне с тях в момент, когато текущите усилия за преструктуриране се сблъскват със скъпоструващи забавяния — Замбия е скорошен пример в това отношение.

За да помогнат за разрешаването на този проблем, МВФ, Световната банка и Индия, като председател на Г-20, наскоро организираха Кръгла маса за глобалния държавен дълг. Тя обедини публични и частни кредитори, както и кредитополучатели, за да помогне за постигането на консенсус относно стандартите и процесите и да ускори преговорите на преструктуриране, включително тези по Общата рамка на Г-20.

Но освен призивите за напредък в справянето с дълга, трябва да укрепим и капацитета на МВФ да помага на най-бедните страни членки. За да направим това, ние увеличихме безлихвените си заеми над четири пъти до 24 млрд. долара от началото на пандемията. Сега отправяме спешен апел към по-богатите ни членове да помогнат за преодоляването на недостига на средства в нашия Фонд за намаляване на бедността и за растеж.

Това е от решаващо значение, за да се гарантира, че МВФ може да продължи да оказва жизненоважна подкрепа и да помага за стимулиране на финансирането от други страни. Също така е важно да сме сигурни, че сме в състояние да подкрепим всички наши членове — ето защо тази година работим за успешно приключване на прегледа на квотите, които са градивните елементи на финансовата структура на МВФ.

Сега е по-важно от всякога да засилим сътрудничеството — да заздравим въжетата, които ни свързват — по този въпрос и по целия спектър от икономически предизвикателства, пред които сме изправени. Само така ще успеем да изкачим тези „хълмове” заедно.

4. Заключение

Това ме връща към думите на Нелсън Мандела. Осъзнавайки, че има още много хълмове за изкачване, той казва: „ Поспрях за момент тук, за да си отпочина, за да си открадна от великолепната гледка, която ме заобикаля, за да погледна назад към пътя, който съм изминал. Но ... не смея да се бавя, защото дългият ми път още не е приключил .“

Световната общност също има дълъг път пред себе си. И събирайки се за Пролетните ни срещи през следващата седмица, държавите членки на Фонда трябва да останат прецизно фокусирани върху великолепната гледка към едно бъдеще с по-силен и по-приобщаващ растеж.

Благодаря ви!